Лале

Лалето
Любимо пролетно цвете
Лалето принадлежи към род Tulipa. Повечето представители на рода, който включва около 120 вида, са азиатски и малка част – европейски. Името идва от турското название на тези красиви цветя (tulipa означава тюрбан), които масово са култивирани в турските и персийските градини.

В Холандия, втората родина на лалетата, те са пренесени като екзотичен вид. Интересът който предизвикват по онова време, бързо прераства в истинска „лудост по лалетата”. Лалето станало обект на спекула. Наложило се държавата да издаде специален декрет, за да се прекратят спекулациите и цените да спаднат.
Възпявано от поети, рисувано от художници като символ на любовта, лалето и днес е любимо на всички пролетно цвете, поради което е обект на внимание от страна на селекционери и производители.
В декоративното градинарство се отглеждат хиляди сортове, които се различават по дължина на дръжката, форма и багра на цвета, пригодност на форсаж и др. Според формата и баграта на цветовете лалетата са класифицирани в следните
7 групи:
Простоцветни късноцъфтящи:
Цветовете са елегантно изтеглени, с цилиндрична форма  и различни багри, украсяващи цветоносно стъбло с височина до 60 см. Всички сортове са подходящи за парково отглеждане.
Примерни сортове: “Aristokrat”, “Baccuhus”, “Luis XIV”, “ Queen of Night” и много други не по-малко красиви.
Ресничести:
Сортове от тази група са пъстроцветни с много фино нарязани крайчета на периферията. Имат екзотичен вид, напомнят орхидеите. Украсяват паркове и градини.
”Bellflower” с розов цвят;
”Maja” с жълт свят;
”Noranda” с червена багра.
Зеленоцветни лалета:
Пъстроцветни с частично зелена багра на перигона , който понякога е леко асиметричен. Подходящи са за зацветяване на открити площи, както и за получаване на рязан цвят.
”Hummingbird” е с патешкожълта багра със зелен кант;
”Greenland” има млечнорозов цвят със зелена багра от външната страна на перигона.
Лалета Рембрант:
Това са двубагрени сортове, които някога са били високо ценени ( наречени са на имено на известния художник, който първи ги нарисува), а сега са почти на изчезване, тъй като пъстролистието предизвикано от вируси е било силно застъпено. Развиват се само сортовете, които са пъстроцветни мутации, което се познава по цветните пламъци, появяващи се закономерно във всички цветове на насаждението.
”Montgomery” – цветът му е бял с червени пламъци;
”San Marino” – червен цвят с жълти пламъци;
”Cordell Hull” – кървавочервен с бели пламъци.
Папагалови:
Оригинални, причудливи цветове с къдрави перигони. Тези качества се предават само при размножаване с луковици. Въпреки че те са получени от сортове с прости цветове при кръстосване с други сортове, папагаловите черти не се запазват. За рязан цвят и за групово засаждане.
”Black Parrat” – с кафяво-червен цвят;
”Bird of Paradise” – червен с жълт кант;
”Red Champion” – отвътре перигонът е червен, отвън – розово-червен, силно нагънат. Дънцето е кремавобяло с кант, тичинковите дръжки сиви, а тучинките черно-пурпурни.
Кичести късни:
Тук се включват сортове с кичести цветове, подобни на божура, затова ги наричат и божуровидни. Високи са до 60 см. Препоръчват се за цветни лехи и паркове.
”Uncle Tom” – с много кичест кадифено тъмно-червен цвят;
”Eros” – пастелнорозов;
”Bonansa” – карминеночервен с жълти краища.





























Размножаване
Лалетата се размножават със семена и вегетативно, чрез отделяне на новите луковички.
Семенното размножаване се практикува само като средство за създаване на нови сортове и при видове, които не образуват  или трудно образуват дъщерни луковици. Тъй като бързо губят кълмяемост, семената се засяват през есента на годината, в която са добити. Засяват се в лехи с песъчлива почва. Поникват през пролетта само след въздействието на отрицателна температура върху тях. На втората година, до средата на юни, образуват дребни луковички с диаметър до 0,5 см. Последните се изваждат след третата година. След това се презасаждат всяка година. Зацъфтяват на 5-ата или 6-ата, а за някои естествени видове дори на 7-ата година.
При вегетативното размножаване отделянето на новите луковици се извършва през юни. Малките луковички, които започват да цъфтят на третата година, се засаждат през септември на открита леха, при гъстота в зависимост от размера им.
Производството на лалета се развива в няколко направления: производство на луковици като посадъчен материал за производство на отрязан цвят, форсаж на лалета за отрязан цвят, като саксийна култура за вътрешна украса, производство на посадъчен материал за зелените площи. Във всяко от тези направления се разработват технологии на отглеждане, съобразени с осножните биологични особености на лалето и почвено-климатичните условия на района.

видяна: 19679
dfgdfg

 

 

Коментари

цоцито
02 апри. 2010 | 09:04
тези цветя са просто супер мн са красиви

 

Л.Камчев
20 май 2010 | 14:48
Прекрасни цветя, за съжаление можем да им се радваме само по около седмица на година :(

 

нина
25 апри. 2011 | 23:38
И аз така си мислех,че прецъфтяват бързо,но си купих холандските луковици и вече 16 дена цветовете си стоят все едно вчера са цъфнали. Не им бях фенка на тези цветя,защото имах само от обикновенните червените,а те за три дни и цвета окапва. Но сега съм им луда фенка след като видях,че не всички са такива.

 

Любо
26 апри. 2011 | 20:15
Много добре се развиват и по дълго стои цвета когато са заспоети групово - повече от20 дни . Много добре се развиват когато са засети на заветно место.

 

мими
28 дек. 2012 | 22:10
Благодаря за инфоррмацията

 

патрисия
20 фев. 2014 | 19:52
хахаха

 

Петя
05 март 2016 | 16:08
Как да съхраня по дълго рязания цвят

 

Анета Величкова
04 май 2018 | 10:32
Кога се изрязва надземната част

 

 

Добави коментар

Коментарите трябва да бъдат изписвани на кирилица!
 
* Име:
* Коментар:
 
 
 Начало  |  20 авг. 2019г.
конт@кти  реклама
Фирма на месеца
ПРО ПЛАНТС ЕООД
Анкета
Какво търсите в zeleno.bg?