Адиантум

“Разрешете” косите на Венера
Овлажнявайте въздуха често
Адиантумът принадлежи към древното семейство на папратите, което наброява около 300 рода и над 10 000 вида. Те населяват всички континенти без Антарктида и са коренно различни едни от други. Докато някои са високи едва няколко милиметра, то други достигат 25 м и диаметър на ствола до 1/2 метър.
Адиантумът, като представител на папратите, е едно от най-красивите и разпространени и декоративни растения. Името на рода произлиза от гръцката дума “adiant” (не се мокри). Повърхността на листата у адиантума притежава хидрофобни свойства – капките вода се стичат по листата без да ги мокрят. Адиантумът наричат още Венерини коси.  Името идва от черните тънки стъбла, на които като ефирно нежно зелено покривало са разположени малки листенца. На долната страна на листата могат да се видят кафяви петна. Това са спороносните зони. Тази папрат има хоризонтално пълзящо кафяво-червено коренище.
Цигареният дим е опасен
Адиантумите не обичат ярката слънчева светлина. Предпочитат полусянката. Тези папрати не понасят сланите и острия студен вятър. Чувстват се зле в запрашени, пропити с цигарен дим помещения. Оптималната температура за адиантумите е 15°С-20°С. Ако е по-топло, листата им стават бледи, жълтеят, съхнат и се чупят.
Поливайте с мека вода, като внимавате корените да не остават сухи. Зимните поливки са по-редки, но не бива да се допуска пресъхване. Влажността на въздуха в помещението трябва да бъде повишена, особено през лятото. Налага се пръскане с пулверизатор поне два пъти на ден. Така освен повишаване влажността на въздуха се поддържа и чистотата на листата. През лятото адиантума може да се подхранва с течен тор на всеки две седмици.
Разделете корените
Папратите се разсаждат през пролетта. Почвената смес трябва да бъде от две части торф, една част горска почва и пясък. Внимателно разделете разрастналите се корени на адиантума, а заедно с тях и надземната част. Кореновата шийка не трябва да се заравя, тъй като това може да доведе до загниване на младите листа. Размножават се  чрез спори,  но това е доста трудоемък процес.


В декоративното цветоводство са разпространени:
 - Adiantum capillus–veneris  –  класическите Венерини коси със светлозелени листа,  разположени по черни гъвкави дръжки с дължина до 30 см.
 - Adiantum polifilum – е най-едрия вид с големи корени и стъбла с дължина около метър, а неговите черни твърди дръжки са покрити със симетрични малки листенца.
 - Adiantum raddiantum – има черни стъбла и многочислени светлозелени листа.


видяна: 3868
dfgdfg

 

 

Коментари

Иванова
17 май 2010 | 07:15
Не срещам коментар за лечебните свойства на Венерините коси.

 

 

Добави коментар

Коментарите трябва да бъдат изписвани на кирилица!
 
* Име:
* Коментар:
 
 
 Начало  |  19 авг. 2019г.
конт@кти  реклама
Фирма на месеца
ПРО ПЛАНТС ЕООД
Анкета
Какво търсите в zeleno.bg?