ОЗЕЛЕНЕНИТЕ СГРАДИ

ОЗЕЛЕНЕНИТЕ СГРАДИ

В КОНТЕКСТА НА ЕКОЛОГИЧНОТО СТРОИТЕЛСТВО

Ценка Кунева, Галина Янчева

Озеленяването на сградите е обичайна строителна практика в напредналите страни от десетилетия насам. Популярността му в цял свят става още по-голяма през последните години във връзка с концепцията за екологизиране на строителството.
Реализирането на тези все още “нестандартни технологии” за озеленяване в България е цел, която би трябвало да се преследва както от браншовите организации на специалистите в строителството, така и от управляващите. Тази необходимост вече съществува не само поради натрупаните и у нас негативи на урбанизацията, но и поради членството на страната ни в ЕС и произтеклите от това нормативни и законодателни промени.

Екологичното строителство
Желанието да изграждат своите жилища в хармония с природата съпътства хората още от дъбока древност. Осъзнатата и целенасочена необходимост обаче да се постави строителството на екологична основа е по-скоро продукт на миналия век, като отговор на негативите на индустриалното развитие.
Първите стъпки за повече здраве и екология в строителството са направени през 70-те години, формулирани като:
Здраве = редуциране на рисковете
Екология = намаляване на натоварването на природата
Значението на екологичната сграда днес също съответства на тези два основни аспекта. Тя е сграда, която създава комфортна и здравословна среда за обитаване, има ниски експлоатационни разходи и не натоварва околната среда.
От 2000 година насам Европейският съюз разпространи важни нови документи и правила с цел екологизиране на строителството. Демографските промени, както и нарастващата цена на енергията, поставиха в неговия фокус енергийната ефективност на сградите. До 2011 г. се очаква във всички страни членки на ЕС да се въведе система за “сертифициране на сградите”. Като най-висока категория екологична къща се оценява т. нар. “пасивна къща”. Изграждането и търсенето на този тип сгради е хит в САЩ и в Европа, броят на реализираните проекти непрекъснато нараства. По проекта “CEPHEUS”, финансиран по програма на Европейската комисия във Франция, Германия, Австрия, Швейцария и Швеция само за 1998-2001 г., са построени 250 такива жилища.

Технологиите
Единият вариант е Покривно озеленяване. Характерното за него е използването на трайни и неподвижни растителни насаждения върху плоска или наклонена покривна конструкция от различен тип, намиращи се на различна височина спрямо хоризонта. Може да се изгради като “интензивно”, като се използва традиционното наземно озеленяване с дървесно-храстова и тревисто-цветна растителност. Среща се още като използваема покривна градина. Задължителна е многопластовата конструкция, минимална дебелина 25 см и значителни грижи за поддръжка. Във водонаситено състояние натоварването на конструкцията е над 300 кг/кв.м.. Може да се използва обаче и екстензивно покривно озеленяване с дебелина от 2 до 12-15 см и максимално олекотена и опростена конструкция. Насажденията са невзискателни растения (мъхове, сукулени, житни треви, диви цветя, билки). Теглото във водонаситено състояние е в рамките на 80-170 кг/кв.м. В този случай озеленената площ е неизползваема.
Има определени преходни типове като полуинтензивно, полуекстензивно или обикновено интензивно покривно озеленяване. За тях се използват олекотени субстрати. Дебелината на вегетативния пласт е по-голяма (от 10 до 25 см) и режимът на поддържане е полуинтензивен.
Технологията за покриване (“опаковане”) с лиани е известна като вертикално озеленяване. Конструкциите за прикрепване са специфични и се определят в зависимост от приспособленията за катерене или увиване на използваните лиановидни растения.
Най-новият вид технология за озеленяване на сградите е вертикалната градина, реализирана за първи път през 1988 г. от френския ботаник Патрик Бланк. Това е самостоятелна или окачена конструкция, създаваща необходимите условия за развитие предимно на тревиста и храстова растителност. За осигуряване на оптимални влага и хранителен режим на растенията се изгражда специална система с теглото около 30 кг/кв.м, заедно с растенията.

Приносът в екологизирането на строителството
Положителен санитарно-хигиенен ефект за жизнената среда и въздействие върху микроклимата
Известно е, че зеленината фиксира финия прах, йонизира и овлажнява въздуха, намалява емисиите на въглероден диоксид и обогатява въздуха с кислород. Не трябва да се пренебрегва и нейното значение за доброто психическо здраве.
През последните пет години градската управа на Виена поощрява изграждането на покривно озеленяване и количеството на реализираните проекти непрекъснато се увеличава. С тях се планира редуциране на съдържанието на фин прах с 20%. Например зелен покрив от 100 кв.м годишно може да филтрира 200 кг прах от въздуха. При лиановидните растения капацитетът на прахозадържане е от 5 до 16 г/кв.м листна повърхност в зависимост от текстурата на листата. Изчислено е, че чрез вертикално озеленяване пречистването на въздуха може да достигне 90%.
Университетският Институт по метеорология, климатология и дългосрочно прогнозиране в Базел чрез симулационен модел проучва до каква степен растенията и субстрата върху покривите, както и фасадното озеленяване редуцират нагряването на повърхностите на сградите. Оказва се, че чрез озеленяване на наличните плоски покриви количеството на така наречените “зони с неблагоприятни условия" – 18% от общата площ на града – биха могли да се редуцират до 6% или даже да изчезнат.
Този ефект се получава именно поради физиологията на растенията - вегетативните площи преобразуват повече от 80% от излъчванията в изпарение на вода, докато запечатаните повърхности преобразуват над 90% от излъчванията в топлина.
Положителното въздействие на покривното озеленяване върху климата зависи от възможностите на субстрата да акумулира и изпарява вода, както и от вида на растенията. Поради установения сравнително малък капацитет на задължителното в Швейцария тънкослойно покривно озеленяване, през 2005 г. във втория етап на кампанията за увеличаване на покривната зеленина в Базел минималната дебелина на вегетативния пласт е увеличена на 10 см.
Фасадното озеленяване също има огромен капацитет за въздействие срещу прегряване на стените на сградите. От една страна листната маса редуцира пряката и дифузната слънчева светлина - при покритите с растения фасади е установена с 30°С по-ниска температура – и от друга, поради изпаренията влажността на въздуха в непосредствена близост до озеленените фасади е с около 15-30% по-висока.

Увеличаване на технологичните и експлоатационни качества на сградите
Установено е, че озеленяването на покриви и фасади осигурява по-добри експлоатационни условия за хидроизолацията и мазилката и увеличава тяхната дълготрайност – растителността елиминира влиянието на ултравиолетовите лъчи и предпазва от механични повреди и валежи. Има случаи, при които след 20-25 години не са установени дефекти в хидроизолацията под покривното озеленяване или повредени мазилки при вертикално озеленяване след 60-70 години.
Друго предимство е подобряването на звукоизолационните качества. За стени с вертикално озеленяване е измерено намаляване на силата на шума в помещенията с 15 децибела. Това е много важно качество най-вече при покривното озеленяване на едно- и двуетажните сгради, както и при леките покривни конструкции.
Зелените покриви могат да задържат едно огромно количество от дъждовната вода. При различните видове то е от 15-20 до 60-70%, а с оборотна напоителна система достига дори до 100%.
Ако зелените покриви са повече на брой, обединени в зелена система, ефективността при задържането на валежните води е още по-голяма. Така в много населени места те станаха част от съвременните решения за управление на водите в градска среда.

Подобрение на енергийната ефективност на сградите
Темата за енергийната ефективност попадна във фокуса на дискусиите и стана обект на по-системни проучвания през последните години поради трайната тенденция за увеличаване цената на енергията, както и във връзка с концепцията за екологизиране на строителството. Идеята за намаляване на нуждата от енергия за отопляване и охлаждане стана сериозен аргумент за масовото използване на технологии за озеленяване на сгради в редица европейски страни. От изграждането на 40 000 квадратни метра екстензивно покривно озеленяване в Базел се очаква спестяване на 2.5 милиона киловатчаса годишно.
В Центъра за проучване на покривното озеленяване в Нойбранденбург от години се правят опити за установяване на стойности за топлоизолационния ефект на фасадното и покривното озеленяване. Установено е, че в сравнение с обичайното покритие от чакъл (16/32), който пропуска топлината почти безпрепятствено, покривното озеленяване в зависимост от дебелината на вегетационния пласт и вида на зеленината подобрява топлоизолацията с 3-10%. Чрез озеленяване на покрива на еднофамилна къща може да се постигне намаляване на нуждите от газ със 100 кубически метра за отоплителен сезон. Същевременно емисията на въглероден диоксид се намалява с 275 кг.
Енергоспестващият ефект на озеленените сгради има особено значение през горещите месеци. В тропическите условия на Сингапур, където целогодишно се използват климатици за охлаждане на сградите, за многоетажните сгради той е 15%, а изчислен само за подпокривните етажи, достига до 25%.
Тъй като има зависимост между топлопроводимостта и вида на използваните субстрат и растителност, се препоръчват светли порьозни субстрати с по-голяма дебелина. С приоритет са вечнозелените растения и многослойното вегетативното покритие.
Пакет за покривно озеленяване с дебелина 6.5 до 18 см постига ефекта на обичайната топлоизолация с дебелина 2.5 до 6.5 см. При изграждане на зелени покриви по системата Floraterm D100 например, топлоизолирането е подобрено с 40%.

Запазване и увеличаване на биоразнообразието
Като вегетативни площи озеленените покриви и фасади, особено в големите населени места, имат важна екологична роля на заместващи хабитати не само за растения, но и за животински видове и насекоми. В тази насока трябва да се подчертае, че ефектът от всеки отделен обект е най-добър, когато неговото място е внимателно подбрано според предварително разработен общ план за цялото населено място. Такива планове вече се реализират в някои европейски държави.

Нормативната и законодателна база
Да се регламентира озеленяването на сградите е задължително условие на реализирането му. Оставено на добрата воля или екологичната култура на собствениците и обитателите на сградите, то и в бъдеще ще си остане само едно добро пожелание.
Както в много големи градове в света, така и у нас, първата причина за въвеждане на тази практика като задължителна са изчерпаните възможности за осигуряване на необходимите зелени площи в гъсто застроените зони. Нормативната и законодателна рамка в много напреднали страни е прекрасен пример за осъзнатата необходимост да се използват повърхностите на сградите като компенсация.
В САЩ изграждането на покривни градини е регламентиран начин да се изпълнят изискванията за минимално количество зелени площи. Дори понякога това е предпочитан вариант, който спестява скъпоструващи наземни терени. В Германия и Швейцария днес изграждането на екстензивни покривни градини върху сградите с плосък покрив е задължително и професионално подплатено с правила и норми. От 2006 г. в Париж за парцелите в гъсто застроени райони задължителните 20% вегетативни площи върху естествен терен се допълват с 15% друга зеленина, включително покривно и фасадно озеленяване.
В много градове елементът на задължителност се съчетава с различни варианти на подпомагане от страна на общините или други инстанции.
В Германия 87% от градовете предлагат финансова помощ по изграждането на покривно озеленяване или озеленяване (включително покривно). В 29 от големите градове се дава директна финансова подкрепа за строеж на покривни градини в рамките на 25 до 100% от цената. В 41 града покривното озеленяване се възприема като мярка за балансиране на отрицателното екологично влияние на сградите, която е задължителна, в 27 града се издава разрешително за строеж, само ако проектът включва покривно озеленяване.
В България първите стъпки за регламентиране реализацията на покривното озеленяване са направени с Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената систена на Столична община от 11.10.2007 г., в която се казва, че “в устройствените зони с плътност на застрояване над 60% озеленените площи върху тераси, покривни градини и над подземни сгради и съоръжения се включват в общата озеленена площ на имота, ако според конструктивния проект и проекта за вертикално планиране е осигурен почвен пласт повече от 0.6 м. При по-малък почвен слой (но не по-малко от 0.3 м) площта им се умножава с коефициент 0.8.”
Като цяло този акт може да се оцени положително. Без да се подценява капацитета на покривното озеленяване обаче, посочените коефициенти на тежест в сравнение с традиционните зелени площи са завишени. Според приетия през 2006 г. устройствен план на Париж, за покривни градини с дебелина на субстрата 80 см този коефициент е 0.5, за озеленени покриви и покривни тераси с по-малка дълбочина – 0.3, за озеленени стени, зидове и други вертикални повърхности – 0.2.
За нашата страна този тип озеленяване е възможно и желателно не само за ново строителство, но и при саниране на стари сгради от санитарно-хигиенна и естестична гледна точка. Нормативно погледнато, покривното озеленяване е дори неизбежно при новото строителство в централните зони на големите градове. Все още обаче няма ясни критерии за вертикалното озеленяване като средство за допълване на необходимия процент вегетативни площи.
От техническа гледна точка пречки за реализиране вече не съществуват. Българският пазар на строителни материали, изделия и технологии за целите на покривното и фасадното озеленяване е достатъчно богат.
Реалните ограничения за въвеждане и на двете технологии в България могат да се са главно две.
Страх от инвестиции  -  инвеститори, строители и ползватели се опасяват от дефекти и проблеми и най-вероятно имат основание. Качеството на строителството у нас като цяло все още не е толкова високо, а трудностите при реализирането на съвременни технологии са големи поради ниската строителна култура на работниците и най-вече слабата информираност.
Липса на финансиране - втората и по-съществена пречка за масово приложение.
Ако се работи в посоки като популяризиране на ползите от сградното озеленяване сред населението, повишаване професионалната информираност на специалистите, промяна в нормативните документи в съответствие с технологичните особености и европейската нормативна база, приемане на наредби, регламентиращи озеленяването на сградите във всички големи градове на страната и държавно стимулиране на екологичното строителство с неразделна част “освобождаването от данък сгради на постройките, сертифицирани като енергийно ефективни” решението на много проблеми от градската среда може да стане факт и в България.

 

Източник: списание Ландшафтна Архитектура

видяна: 4787
dfgdfg

 

 

Коментари

Дарина Кирова
09 окт. 2011 | 13:34
Интерисувам се от това. Мисля, че е интересно

 

 

Добави коментар

Коментарите трябва да бъдат изписвани на кирилица!
 
* Име:
* Коментар:
 
 
 Начало  |  24 авг. 2019г.
конт@кти  реклама
Фирма на месеца
ПРО ПЛАНТС ЕООД
Анкета
Какво търсите в zeleno.bg?