Животът на зелените стени

Животът на зелените стени

Текст: ланд. Арх. Йордан Караколев

Градина без катерливи растения?! Трудно е да си го представим.Те нямат равни, когато трябва да се придаде особена екзотика и романтика на пространството, да се направят уютни зелени ниши или да се разнообразят скучните монотонни огради или плоските фасади. Всички тези растения са популярни сред широкия кръг от любители на вертикалното озеленяване като лиани. Това название обединява голяма група растения, които по своите ботанически семейства, родове и видове нямат нищо общо помежду си. Сред тях има едногодишни и многогодишни растения, дървовидни и тревисти видове, топлолюбиви и студоустойчиви. Това, по което си приличат, е особеното устройство на техните стъбла, които не могат да заемат вертикално положение без помощта на опора или прикрепване към някаква повърхност. В зависимост от начина, по който се прикрепват към различните повърхности в търсене на светлината, те се делят на няколко групи.

Пълзящите лиани се прикрепват с помощта на задебелявания в края на мустачките си или с особени въздушни коренчета (вендузи). На тях не са им нужни други специални опори, освен вертикална повърхност. Това може да бъде тухлена стена, каменна зидария или друга грапава плоскост. Контактувайки с такава повърхнина, растенията достатъчно здраво се захващат към нея и достигат големи височини. Пълзящите лиани преди всичко са многогодишни листопадни растения. Те нарастват сравнително бързо с всеки сезон и по начало не се нуждаят от много грижи. Най-популярния в тази група са бръшлянът (Hedera), партеноцисусът (дива лоза) (Parthenocissus) и текомата (кампсис)(Tecoma).

Увивните лиани в процеса на своя растеж обвиват намерената опора със своите клонки. Те се нуждаят от тънки вертикални или наклонени опори, каквито могат да бъдат дървена или метална решетка, пергола или треяж. Когато не намерят опора, стъблата остават на земята, престават да се увиват и намаляват растежа си. Към тази група се отнасят клематисите (Clematis), вистарията (Vistaria), някои видове лоницери (Lonicera) и сортове декоративен боб (Phaseolus), грамофонче (Ipomea), поветица (Convolvulus), тунбергия (Thunbergia), калистегия (Calistegia) и др.
Катерливите лиани се прикрепват с помощта на специални приспособления (т.нар. мустачки), които представляват видоизменени стъбла, листа или листни дръжки. С тяхна помощ те бързо се прихващат с голяма здравина към всякаква опора. Към катерливите растения може да се отнесат лозата, клематисът (Clematis), ампелопсисът (Ampelopsis), ароматният грах (Lathyrus), декоративните сортове тиква, кобея (Kobaea) и др.

Подпиращите се лиани наричат понякога полулиани. Това е, защото те не се закрепват към конструкцията, а само се подпират на нея. Тези растения имат дълги, еластични, но слаби клонки, които не могат да се държат самостоятелно и се нуждаят от опора. Ако ги лишите от нея, те се разпростират по земята и се превръщат в почвопокривни растения или в обикновен храст. По-разпространени от тази група са розата, къпината и касисът.

Вертикалното озеленяване всъщност е много практично, защото заема минимална част от полезната площ, което е особено актуално за малки пространства. Такива зелени „стени“ отлично декорират градината и дават усещането за много зеленина. Лианите идеално подхождат на всеки стил и начин на оформяне и затова отдавна се ползват с голяма популярност сред ландшафтните специалисти. Увивните растения умело прикриват някои недостатъци на строителството, декорират неугледни стопански сгради, отлично замаскират огради и калканни стени. За опора се използват всевъзможни градински конструкции: арки, перголи, треяжи, беседки, стълбове, осветителни тела и др.

Значителен декоративен ефект за кратко време постигат едногодишните лиани. Всяка година от тях могат да се направят интересни композиции, комбинирайки растенията по различен начин. Повечето едногодишни се отличават с обилен цъфтеж, декоративни листа и приятен аромат. Много от видовете имат и оригинални плодове. Като правило такива лиани са светлолюбиви. Бързорастящи видове са – кобеята (Kobaea), декоративната тиква (Cucurbita), ипомеята (Ipomea), ароматният грах (Lathyrus).
Лианите имат и чисто практични функции. Зелените огради защитават от вятър, слънце и любопитни погледи. Намаляват праха и нивото на шума. Явяват се допълнителна преграда по пътя на въздушните течения, като намаляват резките пориви на вятъра. Освен това, плодовете на много от тях са вкусни и полезни.

Разпространено е мнението, че лианите разрушават фасадата. Някои смятат, че озеленяването на външните стени не си струва, за да не се нанесат щети и да не се привлекат различни видове вредители. Проблеми обикновено възникват там, където растенията поради незнание се използват неправилно.
Поради тази причина подходът и изборът на растения трябва да е предварително добре обмислен. От една страна растенията удължават живота на сградата, като защитават стените от резките температурни промени и денонощните изменения във влажността на въздуха.

Ако по фасадата има топлоизолационен слой или облицовка, те трябва допълнително да се укрепят, защото е възможно да не издържат тежестта на растението. Трябва да се има предвид и това, че махането на лианите от фасадата не е толкова просто и винаги по нея остават трудно поправими следи.

Многогодишните лиани растат на едно място 20–50 години и образуват мощна корона. Заради бурния растеж могат да възникнат проблеми с водосточните тръби и улуците, а преплетените клонки могат да възпрепятстват падането на снега от покрива. Поради тази причина естественото нарастване трябва да се ограничава и растенията да се оформят рано напролет.

Някои видове са достатъчно агресивни и проникват в сглобките на дървените конструкции, като това може постепенно да доведе до тяхното разрушаване.

Няколко прости правила, които ще помогнат при отглеждането на зелените вертикали:

– Много е важен правилният избор на растението, в зависимост от неговото предназначение (временно или постоянно) и мястото на засаждане (слънчево-сенчесто).

– Повечето лиани предпочитат плодородна, слабо киселинна почва и слънчево, защитено от вятъра място.
– Никога не засаждайте растенията плътно до стената или оградата. В повечето случаи заради дренажа в основата им почвата не задържа влага.
– Опорната конструкция трябва да бъде достатъчно здрава, за да осигури опора на растението при силни ветрове и снеговалеж. Добър декоративен ефект се постига, ако още в самото начало правилно се оформи растението.

– За едногодишните това е своевременното прищипване (пензиране – отчупване връхчето на растението, обикновено на най-горната двойка листа), благодарение на което растенията стават пищни, с обилен цъфтеж и покриват максимална повърхност.

– За многогодишните е важно правилното и своевременно подрязване. За да имате продължителен цъфтеж, е необходимо да премахвате прецъфтелите цветове, а така също и увехналите листа и клонки.

И не забравяйте, че особено за по-смелите решения най-добрият вариант е консултация със специалист.


видяна: 5151
dfgdfg

 

 

Добави коментар

Коментарите трябва да бъдат изписвани на кирилица!
 
* Име:
* Коментар:
 
 
 Начало  |  24 авг. 2019г.
конт@кти  реклама
Фирма на месеца
ПРО ПЛАНТС ЕООД
Анкета
Какво търсите в zeleno.bg?