Небесни атракции от поднебесната империя

Небесни атракции от поднебесната империя

автор: Радостин Крумов, СТЕРАДО


През 181 година от новата ера в днешната китайска провинция Шандун се ражда Джугъ Лян (181-234). Независимо от тежкото си детство, а вероятно точно поради него (майка му починала, когато бил на девет, а баща му, когато бил на дванайсет години), Джуга Лян става легендарен пълководец, тактик и стратег, който печели множество епични битки и почти митична слава. В Китай името на Джугъ Лян се е превърнало в синоним на мъдрост. За него се смята, че е изобретател на парения хляб,  на количка с колело за превозване на зърно и на автоматичния арбалет. Пак на него се преписва изобретяването на първите летящи фенери (конг минг денг) с горещ въздух, като легендата разказва, че именно това му творение спасило него и армията му, които били заобградени отвсякъде от вражески войски, но благодарение на летящ фенер, който се вижда от много километри, Джугъ Лян успял да извика подкрепление и да разгроми поредния противник. Според друго вярване летящите фенери се асоциират с Джугъ Лян заради формата им, която наподобявала шапката, която той носел.
В наши дни в цяла Азия и особено в Китай и Тайланд летящи фенери се ползват масови при всевъзможни радостни (а също и тъжни) поводи. През 2009 година в Индонезия беше поставен рекорд с почти едновременно пуснати 10 318 летящи фенера.
В Европа тези ярки небесни атракции придобиха популярност след 2006 година, като през ноща на 21.06.2011 година в полския град Познан бяха пуснати над 8000 (а според организаторите – дори 11 000) летящи фенера в така наречената „Романтична нощ над Познан”. На много места обаче  - например в Австрия и повечето федерални провинции на Германия - през 2009 и 2010 година употребата на неуправляеми летящи фенери беше официално забранена. Властите в тези страни се позоваха на инциденти, предизвикани от летящи фенери, както и като превенция на опасността от тези „неконтролируеми летящи горящи обекти със собствена тяга”.
През последните години, с оглед на масовото им използване и комерсиализация, летящите фенери преживяха редица конструктивни промени.
Сега те летят средно 5-7 минути (въпреки, че на повечето опаковки пише „до 20 минути”) и се издигат на височина от 200 до 500 метра. Явно тези ограничения са с цел да не се пречи на въздушния трафик, а и летящите фенери да не се отдалечават много от мястото на пускането им и да могат да бъдат държани „под око”. Теловете, държащи горивната плочка бяха заменени с биоразградими канапи, така целият фенер става практически биоразградим за сравнително кратък период от време. Освен тези канапи, повечето летящи фенери се състоят от бамбуков обръч, горивна плочка от памучен парцал, пропит с восък и от негорима промазана оризова хартия, т.е. хартия, произведена от оризова слама. Всъщност в ден днешен (особено в Тайланд) за изработката на летящи фенери се използва предимно хартия, произведена от влакна, добити от кората на различни видове черница, широко разпространени на азиатския континент.
От Джугъ Лян през Познан до вечерните сватби и партита в България – чудно нещо е летящият фенер – може и да спаси живот, но всъщност много по-вероятно е да Ви очарова и плени. Кой знае? – може би съдбата има пръст във факта, че летящите фенери се пускат задължително от двама:-).

СТЕРАДО
видяна: 672
dfgdfg

 

 

Добави коментар

Коментарите трябва да бъдат изписвани на кирилица!
 
* Име:
* Коментар:
 
 
 Начало  |  18 авг. 2019г.
конт@кти  реклама
Фирма на месеца
ПРО ПЛАНТС ЕООД
Анкета
Какво търсите в zeleno.bg?