За мелодията на нещата и хармонията в цветята

За мелодията на нещата и хармонията в цветята

Ако отглеждате цветя или други растения, Вие несъмнено знаете колко важни за тях са слънцето, водата, почвата, торовете (или в най-лошия случай техните – най-често изкуствени – заместители и алтернативи). Ако отглеждате Вашите цветя или други растения с непринуден интерес, добродушна грижовност и дори любов, Вие чувствате интуитивно, че и Вашите растения усещат това, че се повлияват от Вашите настроения, музиката, която слушате, песните, които пеете, от Вашите благослонност, отношение и дори чувства, които проявявате спрямо зелените си любимци.  Тази на пръв поглед необичайна, а за мнозина незначителна и безинтересна тема, ме вълнува отдавна и въз основа на всичко прочетено и събрано дотук (предимно от немско- и англо-езичния свят), реших да напиша тази непретенциозна статия за влиянието на музиката и звуковете върху растенията, която да потвърди Вашите предположения с конкретни проучвания и резултати, а също и да достигнете до един важен и интересен извод, до който достигнах и аз и с който възнамерявам да завърша това си писание.
За влиянието на музиката върху растенията са правени множество изследвания и експерименти. През 60те и 70те години на миналия век в САЩ е била разпространена теорията, че растенията реагират на музика и звуци и техният растеж може да бъде повлиян позитивно или негативно дори чрез отделни тонове. За това разказва и книгата „Тайният живот на растенията” на американските учени Питър Томпкинс и Кристофър Бърд, издадена през 1973 година. Пак по същото време и отново в САЩ, г-жа Дороти Реталак провежда експерименти с растения, като ги затваря в отделни камери, които озвучава с различни стилове музика. Резултатите са доста любопитни – след експеримента най-здрави, най-пораснали и жизнени са били растенията в камерите с класическа музика – предимно Моцарт, Бах и Бетовен, а най-бавно растящи и болнави са били тези в камерите със силна рок музика. Растенията са „харесали” също джас и индийска инструментална музика, но са останали без реакция към кънтри-музиката (сходен резултат с камерата, в която не е имало озвучаване). Друг важен извод от тези експерименти е за полезната дневна продължителност на “третирането” на растенията с музика. Оказало се, че полезната граница е около 3 часа на ден, като свръх-дозите музика чувствително увреждали развитието и състоянието на растенията.
През 2001 година в лозовите масиви на Монталчино (Тоскана, Италия), биологът Стефано Манкузо от университета във Флоренция провежда свое проучване, при което „третира” с музика на Моцарт, Вивалди и Малер масив от около 40 хектара стари и млади лозички. Най-положително растенията са били повлияни от музиката на Моцарт, като плодовете на тези растения са станали по-големи и по-сладки. Друг наблюдаван ефект от Манкузо е била констатацията, че „третираните” с музика растения са били засегнати в много по-малка степен от болести и неприятели, отколкото нетретираните. Италианският биолог продължил изследванията и експериментите си и през следващите няколко години. Сега той е убеден, че нашето говорене/пеене и/или музиката са достатъчно силни, за да възбудят директно мембраните на растителните клетки (процес, който други учени сравняват като погалване на растенията), което от своя страна резултира върху растежа, структурата и общото състояние на тези растения.
Китайски учени са успели да докажат, че нискочестотните звуци засилват активността на ензимите и стимулират течността в клетъчните мембрани, при което измеримо се възбуждат определени гени в растенията, особени тези, които са отговорни за растежа. До подобни изводи и резултати са стигнали и корейски учени, които дълго време са провеждали експерименти с „Лунната соната” на Бетовен върху оризови насаждения. В Белгия са проведени експерименти с доматени насаждения, като подложените на музикален фон са пораснали с до над 20% по-големи спрямо „неозвучените”. При това и вкусът на първите е бил несравнимо по-добър от този на втората конвенционална група. Оказало се, че мелодиите стимулирали както растежа на растенията, така и тауматина, който определя вкусовите качества на доматите. Подходяща музика, тонове или реч, приложени върху семена, водят до тяхното по-бързо покълване – това е следващия интересен резултат, до който са достигнали редица учени от много страни.
През 1994 година американският учен Анди Колън публикува своята научна теория, която дава логично обяснение за влиянието на музиката и звуците върху растенията. В най-общи линии той обяснява следното – щом слънчевата светлина влияе доказано на растенията, това означава, че всъщност на тях им влияе част от електомагнитния спектър (тази част, която включва видимата светлина) и е логично да им влияе и друга част на електромагнитния спектър – тази на тоновете, която макар и невидима за нас е просто продължение на електромагнитния спектър извън зоната на видимата светлина.
И все пак има един човек, който вероятно в най-голяма степен е разгадал механизма на стимулиране на растенията чрез звукови вълни.  Това е френският физик и музикант от еврейски произход с немско име и американско образование – г-н Щернхаймер. Той успява да композира мелодии, всъщност поредица от тонове, които стимулират растежа на растенията, като дори е успял да патентова това си постижение. Редуването на тоновете в тези мелодии съвсем не е случайно, а се основава на ясна концепция – всеки отделен тон е така избран, че да съответства на аминокиселина в растителен протеин, а цялата мелодия да съответства на самия протеин. Казано с други думи тоновете биват подредени така, че да хармонизират с вътрешната специфична структура на всяко отделно растение. Според г-н Щернхаймер, когато растенията „чуят” правилната за тях мелодия (поредица от тонове), започват да произвеждат повече от съответния протеин. Френският физик обаче стига още по-далече – чрез своите мелодии той успява да засили синтеза на растителни протеини, но успява и обратното – да го забави и подтисне, с което отваря нова страница в борбата с плевелите и неприятелите. Съвсем конкретно той е успял да спре мозаечния вирус по доматите, като с поредица от тонове е блокирал производството на ензими в растенията, които са нужни за съществуването на този вирус. Ученият е убеден, че с неговите открития е напълно възможно, много лесно и изгодно да се стимулира растежа на растенията без агрохимикали и изкуствени торове, както и да се провежда успешно борба с плевелите и неприятелите. Той говори за „електромагнитни торове”, които биха могли да подпомогнат земеделието навсякъде по света и особено в развиващите се страни.  Но освен този икономически аспект, Щернхаймер обръща внимание и на това, че неговите открития позволяват да се отглеждат по-здрави и вкусни растителни храни и суровини, без агрохимикали, което в крайна сметка ще се отрази благоприятно и върху здравословното състояние на хората. Той признава и друго, а именно, че диворастящите са много по-силни, издържливи, ароматни и вкусни от култивираните си събратя не на последно място и заради волните птичи песни, свиренето на щурците, поривите на вятъра, ромонът на планинския поток и кроткото ромолене на дъжда.
Ако Вие, уважаеми читателю, до днес сте имали някакво съмнение, че природата е една съвършена система, в която всичко е на мястото си със своето значение за себе си и за цялата система, или Ви е липсвало доказателство за това, надявам се тази статия да Ви е помогнала поне мъничко и/или да Ви е била интересна. Умишлено използвах думата „хармония” още в заглавието, защото в нея – според мен – се крие разковничето. Хармонията в музиката (или в нас) хармонизира растенията, хармонията в музиката може да хармонизира и нас, като за последното може да спомогне и хармонията в растенията или например в домашните ни любимци. И все пак лично за мен най-големия и силен хармонизатор е природата в нейната цялостност. Искрено Ви желая една хармонична 2014 година!

Радостин Крумов
СТЕРАДО ООД
видяна: 782
dfgdfg

 

 

Добави коментар

Коментарите трябва да бъдат изписвани на кирилица!
 
* Име:
* Коментар:
 
 
 Начало  |  24 авг. 2019г.
конт@кти  реклама
Фирма на месеца
ПРО ПЛАНТС ЕООД
Анкета
Какво търсите в zeleno.bg?